Информация
Информация
БГ Книга
Сиела
Егмонт
Новини
Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия

Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия

0 гласа
Корична цена: 15,00лв.
Цена: 5,00лв.
 

Описание

Силвио Берлускони разказва живота си в първата своя оторизирана биография. Най-скандалният министър-председател в историята на Италия проговаря за своя път към върха, за приятелствата си със световни лидери като Владимир Путин, Джордж У. Буш и Муамар Кадафи, за обвиненията във връзки с мафията, за бъдещето на футболен клуб Милан и за прословутите партита „Бунга-бунга”, които станаха една от причините за драматичното му падение от политическата сцена.

Биографията е написана от авторитетния американски журналист Алън Фрийдман, който е извадил най-ценното и най-интересното от над 100 часа записи с интервюта с италианския милиардер. Авторът с огромна прецизност анализира дългата история на Берлускони и многото трансформации, през които е преминал – от шоумен, през строителен предприемач, медиен магнат, футболен бос и плейбой до един от най-влиятелните играчи на световната политическа сцена. Алън Фрийдман приключи работа по книгата едва в края на август и неговите впечатления от Берлускони са съвсем пресни. Журналистът успя да интервюира и някои от най-близките приятели на бившия италиански премиер, сред които е и самият Владимир Путин.

В предговора на книгата е описана срещата на Фрийдман с руския лидер в Кремъл. Алън Фрийдман е бил поканен в Кремъл, за да разговаря с Путин за ролята на Силвио Берлускони и за приятелството между двамата лидери.

Основа:16.5 см
Височина:23 см
ISBN:9789542819318
Език: Български
Корица: Мека
Брой страници: 312
Година на издаване: 2015
Издателство:СИЕЛА
Категории: Биографии и мемоари, Книги

Откъс

Седма глава

ПРИЯТЕЛ В КРЕМЪЛ

  • Казвал съм това много пъти, и то не само във връзка със Силвио, но и за другите ми колеги: хората, които навлизат в политиката, са на първо място човешки същества и те трябват да останат такива, иначе няма как да бъдат добри политици, поне според мен. Един лош човек не може да е добър политик.

Владимир Путин спира за момент. Той е седнал пред камина от мрамор и неокласически мраморен часовник, покрит с малки ангелче­та, в една стая, обзаведена в бароков стил на втория етаж в Кремъл, известна като „Стаята с комина“.

  • А какво означава да си добър, да си свестен човек? - задава риторичен въпрос Путин. - Това означава да запазиш добри чувства към приятелите си, към колегите си. Не можеш да натиснеш едно коп­че просто ей така - той щрака с пръсти, - все едно загасяш лампите, когато излизаш от стаята. Не трябва да забравяш хората, които са ти помогнали, когато си имал нужда от тях. Това означава, че не трябва да спираш да поздравяваш някого, ако той вече не е важен човек, нали така? Подобни хора има навсякъде, включително и в политиката, но аз не им завиждам, понеже техният живот е скучен.

Владимир Путин вярва силно във важността на личното сработ­ване и цени дългогодишните приятелства, които продължават и след слизането на някой от политическата сцена. В случая със Силвио Берлускони изглежда, че това, което казва, е истина.

Владимир Путин е седнал сред богато украсената и бляскаща в златист цвят вътрешна част на Кремъл и очевидно е щастлив да отдели малко време от натоварения си график, за да поговори за приятеля си Силвио, за това какъв човек е той, за чувствата помежду им и за при­ятелството.

А в Италия, в къщата си в Аркоре, Берлускони му връща жеста.

  • Владимир - казва той - е точно обратното на онзи негов образ, който се представя от западните медии. Той е наистина чувствителен човек, способен да изпита дълбоки чувства, винаги се отнася с уваже­ние към другите. Той е много мил. Той е мъж с деликатна чувствител­ност.

Никое друго познанство не е причинявало толкова смайване, лю­бопитство или полемики, колкото прочувственото и трайно приятел­ство на Силвио Берлускони с руския президент Владимир Путин. То датира от началото на века, когато Берлускони играе ролята на само­определил се посредник между Путин и президента Буш.

Четири дена след визитата си в Белия дом Берлускони се озова­ва в Русия, за да се срещне с Путин. На 30 януари 2003 г. опитът на Берлускони да накара Буш да промени мнението си за войната срещу Саддам се проваля.

„Ще му сритам задника!“ - казва Буш на Берлускони в края на обяда им, имайки предвид Хюсеин. Малко след това Берлускони е гост на Путин за двустранна среща между Русия и Италия и със зна­нието на Буш той се впуска в прикрита дипломация заради задаващото се сваляне на Саддам.

Една от официалните резиденции на руския президент в провин­цията представлява голяма дача насред гората, разположена близо до град Завидово, на около 110 километра на североизток от Москва. Това е ловен район, а през зимата там става изключително студено. Когато на 3 януари вечерта руският военен хеликоптер, превозващ Силвио Берлускони и двама от съветниците му, каца в комплекса в Завидово, температурата е 21 градуса под нулата.

Владимир Путин се усмихва и започва да се смее, докато си спом­ня за ужасно студеното време.

  • Намирахме се в един природен резерват, създаден още по вре­мето на Съветския съюз. Той наистина е голям, около 124 хиляди хек­тара. Предложих на Берлускони да вечеряме в гората и той се съгласи. Разходихме се, вечеряхме и седнахме за малко пред огъня. Исках да остане с добри впечатления и мисля, че му хареса.

Руският президент наистина силно желаел да покаже някои от чу­десата на Русия през зимата... Той разпорежда да бъде направен но­щен лагер за хранене навън, като уверява леко стреснатия Берлускони, че големият огън ще ги топли. Путин дава на Берлускони руска ловджийска шапка, един от онези големи казашки калпаци с космати наушници. Конвой от джипове със задвижване 4х4 спира пред дачата, двамата се качват и се отправят към гората. Съветникът на Берлускони по дипломатическите въпроси си спомня за ужасяващия студ, как­то и за Путин, който казал, че ще им покаже как истинските руснаци живеят в пустошта.

  • Путин се държеше изключително гостоприемно - спомня си Джовани Кастеланета, който бил през цялото време до Берлускони. - Заведе ни на това място, където бяха запалили огън, но все още беше много студено. Путин искаше да ни покаже красотите на руската при­рода, гледката на безкрайните степи и как ловците сядат около огъня, после се хранят и пият, докато падне нощта. Дори и на масата всички бяхме дебело облечени, с дебелите шапки на главите. Вечерята за­почна с превъзходна рибена супа, а после поднесоха есетра на скара. Имаше и много водка, макар че Путин почти не пие. Единственият проблем беше, че при температура от 21 градуса под нулата, докато сервитьорите донесат рибата до масата, тя вече беше изстинала.

А междувременно Берлускони е в стихията си. Той със сигурност е изпитал уважение към един лидер, който може да сътвори такова преживяване. За тяхна радост Путин не ги оставя дълго да страдат в студа и накрая закарва треперещите италиански гости обратно в дача­та за една втора, малко по-церемониална вечеря.

  • Поне в дачата беше топло - казва Кастеланета. - И обстановка­та беше по-уютна за напрегнатите разговори за задаващата се война с Ирак. Когато Берлускони сподели с Путин вижданията на Буш, се оказа, че и двамата са против военна намеса. Все пак Берлускони се опитваше да бъде лоялен съюзник на САЩ, докато в същото време водеше и положителна комуникация с Путин. Бивши американски ди­пломати твърдят, че всъщност Берлускони е изиграл добре ролята си на посредник между Буш и Путин, особено в периода след 11 септем­ври, както и през 2002 и 2003 г.

Срещата му с Буш, както повтаря неведнъж, била като любов от пръв поглед. Възхищението на Берлускони от всичко американско улеснило много това приятелство. И двамата си допаднали. Помежду им имало химия, която не можеш да объркаш. Същото се случило и с Путин. Берлускони винаги се опитва да усили впечатлението, което прави, като добавя към него умението да убеждава и обиграността си. Дори и във външната политика той си остава непоправим бизнесмен и чаровник, съблазнител, какъвто е бил и на младини.

Според твърденията на всички Берлускони и Путин веднага де­монстрирали уважение един към друг. Те били странна приятелска двойка. Единият - самоиздигнал се милиардер и медиен могул, който по време на управлението си се превърна в най-близкия сподвижник на Буш в Европа (след Тони Блеър), а другият - хладнокръвен мачо и бивш служител на КГБ, който също като Берлускони се оказа алфа- мъжкар, роден за водач, който никога не се колебае да изрази искре­ното си мнение.

Това, че Берлускони и Путин се забавляват, когато са заедно, може да изглежда изненадващо, но въобще не е. Двамата мъже ще счу­пят всички рекорди за двустранни срещи между руски и италиански лидери. Между първата им среща през 2001 г. в Генуа и вечерята на студа в Завидово в началото на 2003 г., само за деветнадесет месеца, те вече са се срещнали осем пъти. А в това число не влиза лятната ваканция на дъщерите на Путин в луксозната вила на Берлускони в Сардиния и ежегодната визита на италианския министър-председател в Русия през октомври за празненството по случай рождения ден на Путин. Те продължават да се срещат, най-малко по два пъти на година, и през следващото десетилетие.

Путин използва думата „стратегически“ доста често и се вижда, че той уважава силно онези политически лидери, които смята за стра­тегически мислители. Той нарича Берлускони „последният мохикан“ сред европейските лидери. Но какво точно иска да каже с този израз?

  • Може и да греша - започва Путин, - но според мен г-н Берлускони е човек, който не мисли само за политически избори и за следващия си мандат. Той размишлява много по-стратегически. Животът му не се измерва в политически избори - той има стратегическа визия. Раз­говорите, които сме водили, не са били свързани само с текущи казуси и дела. Разбира се, че обсъждаме и тях, но доста често Берлускони по­вдига много стратегически и дългосрочни въпроси, касаещи Италия, Европа и международните отношения в по-широк смисъл. Той е човек с визия и влияние, ако мога да се изразя по този начин.

Коментари за книгата